Тулио Симончини (1951) е лекар от Рим, специализирал онкология, диабетология и метаболитни нарушения.
Той е против какъвто и да е интелектуален конформизъм, често основаван на неоснователни предположения или, което е по-лошо, на лъжи и фалшификации.
Предвид пълния, очевиден за всички провал на официалната онкология, човек може да разбере неговата силно критична позиция спрямо италианската и световната медицинска система, която функционира в задънена (от научна гледна точка) улица и не помага на пациентите.
Д-р Симончини спортува и се грижи за тялото и ума си, като следва елементарни природни правила – здравословно хранене, физическа активност и морална отговорност. Любимите му спортове са джогинг, каране на ски и футбол.
Склонността му към медицински и научен синтез произтича и от една естествена чувствителност, която е насочена към хармонията на цялото, а не към стойността на нейните съставни части. Това качество се подсилва и изразява от неговата склонност към музиката и е резултат от уменията му да свири на музикални инструменти – пиано и класическа и модерна китара. Като ученик в гимназията и университета музикалните му способности го подтикват към формиране на различни музикални банди, с които обикаля Централна Италия.
Личността на Симончини е проникната от силен хуманизъм, който го подтикнал към размишления относно безсилието на медицината пред болката на пациентите и пред това колко малко и колко недостатъчни са нейните основни знания. Тази негова съпричастност към болката на другите е постоянен стимул по пътя на личния му живот.
Той непрекъснато пътува из цяла Италия, за да представя своята теория на конгреси, конференции и интервюта, и да покаже колко много пациенти е излекувал от рак.
Д-р Симончини е открил, че причината за това ужасно заболяване е гъбичка и усилено се опитва да убеди учените колко погрешни са настоящите теории за рака. Неговата терапия, базана на най-силното противогъбично вещество – натриевия бикарбонат, е безвредна и много ефективна и следва да бъде приета в цял свят.